Job 28

Прослава на мъдростта, тя е непостижима за човека

1 Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват. 2Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ. 3Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка. 4Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек. 5Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън. 6Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.

7 Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало. 8Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.

9 На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини, 10тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност. 11Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.

12 ^a Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума? 13 ^b Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите. 14Бездната казва: „Не е у мене тя!“И морето казва: „Не е у мене!“ 15 ^c Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея. 16Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир. 17Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато. 18За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери. 19С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.

20 Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума? 21Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето. 22Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“

23 ^d Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място, 24 ^{e f g} защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе. 25Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата, 26когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния, 27 ^h тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита. 28 ⁱ Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“